2 Samuel 1

Първата и Втората книга на Царете представляват едно литературно единство. Авторът на Втората книга на Царете е неизвестен, книгата вероятно е написана по време на Вавилонския плен (VI в. пр. Хр.). В нея са описани царуването на Давид, неговите победи и падения.

ВЪЗЦАРЯВАНЕ НА ДАВИД

( 1:1—4:12 )

Вестта за смъртта на Саул

1 ^a След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

2 ^b на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

3Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.

4Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

6 ^c Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

7И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

8А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

9Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

10 ^d И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

11 ^e Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

12Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.

13А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 ^f Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

15 ^g И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

16 ^h Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник.

Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

17След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

18 ⁱ (и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): 19 ^j Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните ▼

▼ 1:19 От евр. високите.

места на полето ти !
Как паднаха силните.
20 ^l Не възвестявайте това в Гет,
не го прогласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се зарадват филистимските дъщери,
за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 ^m Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,
нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви;
защото там беше захвърлен щитът на силните,
щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.
22 ⁿ От кръвта на убитите,
от мазнината на силните
лъкът Йонатанов не се връщаше назад
и мечът Саулов не се връщаше празен.
23 ^o Саул и Йонатан
се обичаха и се разбираха през живота си
и в смъртта си не се разделиха;
по-леки бяха от орлите,
по-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в червено с украшения,
който слагаше златни украшения по дрехите ви.
25 Как паднаха силните сред боя!
Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.
26 ^p Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой!
Много скъп ми беше ти;
твоята любов към мене беше чудесна,
превъзхождаше любовта на жените.
27 ^q Как паднаха силните
и погинаха бойните оръжия!